Възпитанието на децата е една от най-трудните и най-отговорни задачи в целия свят, за която вие можете да се чувствате най-малко подготвени. Ето няколко съвета, които ще Ви помогнат да се справите с възпитанието на Вашето дете - поставяйки си отговорности, които ще Ви направят по-подготвен за родителската роля, а в същото време ще можете да се наслаждавате на Вашите деца.

1. Децата започват своето личностно осмисляне и възприятие като се виждат през Вашите очи. Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия като родители засягат развиващото самоизображение на Вашето дете повече от каквото и да е в неговият свят. Следователно, хвалейки детето за неговите постижения, дори и в ежедневните, малки негови успехи, ще го накарате да се чувства гордо; позволявайки му да се справя само в ежедневните дейности, ще го направите способно и независимо. И обратно, омаловажаването на неговите успехи или негативното му сравнение с друго дете, могат да го накарат да се чувства подценено.

 Избягвайте изрази или използването на думи като оръжие: "Какво глупаво нещо си направил(а)! " или "Държиш се като по-голямо бебе, отколкото е брат(сестра) ти!". Подобни коментари нараняват детето със силата на шамар. Избирайте думите си внимателно и бъдете състрадателни. Позволете на Вашето дете да знае, че всеки прави грешки и че Вие все още го обичате, дори когато не одобрявате неговото поведение.

Замисляли ли сте колко пъти дневно сте реагирали критично към Вашето дете? Вероятно ще забележите, че повече критикувате, отколкото хвалите постъпките му. Как бихте се чувствате в случай, че шефът постоянно Ви укорява, въпреки Вашата добронамереност?

 По-ефективен би бил подходът на похвалата: "Ти оправи сам(а) леглото си, без да ти напомням - това е страхотно!" или "По време на игра, ти беше много търпелив(а) с брат(сестра) си - това много ме зарадва!". Изявления от този вид могат да насърчат детето към добро поведение повече, отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли да си изработите "плакат на послушанието", на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен" ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате" поведението, което бихте искали да видите.

  Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях, за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н. Бихте могли да си изградите своя система от последващи действия при нарушаване (неспазване) на приетите правила: първо предупреждение, следвано от последствия като "почивка" или загуба на привилегии. Обикновено грешката, която родителите правят е да оставят без последствия нарушаването на дадено правило. Вие не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го "санкционирате" за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността Ви в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.

  Забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин по-рано, за да закусите заедно с детето или да оставите неизмитите съдове за по-късно, за си направите семейна разходка в парка. Деца, които не получават вниманието, което изискват от своите родители често действат или се чувстват зле, защото по този начин те биват забелязвани. Много родители трудно могат да отделят редовно време, което да посветят изцяло на детето си. Например, кажете на вашето дете, че събота е специалният му ден с мама(татко) и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време. Търсете необичайни начини, за да осъществите контакт с детето си - сложете бележка или нещо специално в неговата кутия за закуска. Юношите оставят впечатление, че нямат нужда от специалното внимание на родителите си, за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности, които имат родителите и тиинейджъри за пълноценно общуване помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка", когато техният тиинейджър прояви желание за разговор или участие в дейностите на семейството. Съвместните посещения на концерти, игри или други събития показва загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност да научавате важните за него и приятелите му неща. Не се чувствайте виновен, ако сте работещ родител. Понякога важни са и малките неща, които правите заедно с Вашето дете - пуканки, разходка в парка, игра на карти, пазаруването в близкия магазин - неща, които то после ще си спомня.

  Децата се учат на поведение като гледат Вас и начинът Ви на държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват, че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия вкъщи. Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност. Правете добро за другите хора, без да очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към своите деца по начина, по който очаквате другите хора да се отнасят към Вас.

  Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто защото вие, родителят, " казвате така." Децата искат и заслужават обяснения толкова, колкото и възрастните. Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават, без да осъждат и упрекват. Направете очакванията си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас. Правете предложения и му предоставете възможност за избор. Да бъдем също така отворени към неговите предложения. Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по-мотивирани да ги осъществяват.

  В случай, че често се чувствате "разочаровани" от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Околната среда на Вашето дете оказва въздействие върху неговото поведение и вие бихте могли да моделирате желаното поведение чрез промяна на околната среда. В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!", то вероятно Вашето дете ще търси пътища да преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да направите средата му изискваща по-малко "Не-та". Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви. Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това, което работи успешно сега, вероятно няма да е решение след една или две години. Тиинейджърите имат склонност да се грижат по-малко за родителите си и повече за връстници си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива повече независимост и самостоятелност. Използвайте всеки наличен момент за заздравяване на връзката с детето си!

  Като родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът, по който то ще ги получи и разбере. Когато вие трябва да коригирате поведението на Вашето дете, избягвайте да му приписвате качества, които не притежава, критикуване, или намиране на дефект, които подкопават самоуважението му. Вместо това, стремете се да насърчавате дори когато дисциплинирате Вашето дете. Уверете се, че то знае, че въпреки Вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно.

  Възпитавайки само детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости - "Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина". Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашия съпруг и деца. Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте се върху областите, които имат нужда от най-много внимание, вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора. Отделете си време за почивка, за да правите неща, които ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка). Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би трябвало да имате предвид, защото по този начин Вие се грижете за собственото си благополучие, което е друга важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.

  Научете децата си да бъдат позитивни! Безспорно е твърде лесно да се каже, и твърде трудно да се направи. Как обаче да успеем да приведем едно такова намерение в действие? Първо, дръжте се позитивно самите вие. Усмихвайте се винаги, когато доловите, че сте прекалено излъчващи сериозност. Помислете какво “проектирате” върху настроението на детето, ако вие самите сте намръщени и сърдити. Второ, говорете позитивно. Думите са от изключително значение за доброто настроение в семейството. Не ругайте и не се дръжте пренебрежително с никого по никое време. Питайте детето за неговото мнение. Опитвайте се да обсъждате текущи въпроси в семейството, като отчитате и неговите виждания и разбирания. Понякога общуването е изключително затруднено, поради отсъствие на всякаква инициатива от страна на детето. Опитайте се да стартирате разговор, консултирайки се по някакъв въпрос. Има толкова много теми, по които подрастващите са наистина компетентни, че няма как да не намерите допирни точки. Отчитайте интересите на детето си и говорете за тях. Трето, демонстрирайте позитивност вие самите. Поздравявайте вкъщи, когато излизате, или когато се връщате. Прегръщайте или поне докосвайте с ръка членовете на семейството си. Показвайте колкото е възможно по-често благоразположението и любовта си. Поздравявайте съседите си и обменяйте поне по няколко изречения. Деликатно подтиквайте децата също да поздравяват и да общуват. Четвърто, наблюдавайте децата си за наличието на промени от обичайното им настроение и поведение. Разговаряйте деликатно, подкрепете ги, демонстрирайте им, че сте на тяхна страна. Ако са направили нещо неправилно, търпеливо и внимателно им обяснете в какво точно се състои “неправилността”, и до това, как се чуства засегнатият. Помогнете им да се извинят, или да поправят по някакъв начин стореното,без да ги натоварвате психически. Те просто все още събират опитност! Пето, опитайте се внимателно да им предоставите такива филми, книги и игри, които да са позитивни и създаващи настроение. Интересувайте се и подлагайте на контрол доколкото е възможно достъпа им в интернет, филмите, ТВ предаванията, компютърните игри... Ако проявяват интерес към някакъв вид изкуство, творчество или наука – отчетете го и ги подкрепете. Поддържайте позитивността в семейството! Тогава и децата ще бъдат позитивни.

МИЛО ДЕТЕ, С помощта на родителите си опознай добре района около жилището, училището, както и съседите, на които можеш да разчиташ! Трябва да запаметиш домашния телефон, телефоните на съседи, класен ръководител и други близки хора! Не се хвали в училище и пред непознати, че имаш много парички в себе си! Не разказвай колко луксозно е вашето жилище и какво има в него! Избягвай разговори с непознати на улицата, Интернет или по телефона! Никога не им споменавай, че си само вкъщи! Сподели с родителите си за какво са те подпитвали или заплашвали! Когато в къщи си само, заключвай и в никакъв случай не отваряй вратата на непознати! При опасност веднага търси помощ по телефона, Интернет, викай на съседите през терасата! Имаш право на самозащита! Когато намериш вратата или прозореца разбити, не влизай самичко в жилището! Незабавно потърси помощ от съседи или близки! Помоли ги да извикат полиция! За всяко излизане навън, искай разрешение от родителите си. Винаги казвай къде точно отиваш и с кого. Ако нямаш връзка с родителите си, при излизане се обади на други близки или съседи! Избягвай да играеш само навън! Играй в групи не по-малко от три деца! Движи се по възможност по осветени и оживени улици. Избягвай задни дворове, неосветени входове и безлюдни места! Прибирай се у дома преди здрачаване. Ако забележиш, че някой те следва, веднага премини на другия тротоар. Насочи се към места, където има хора или влез в първия възможен магазин, сладкарница или учреждение! Потърси помощ от униформени лица полицаи, охранители или портиери! Не приемай лакомства, играчки или други подаръци от непознати! риемай покани да се качваш и возиш в чужда лека кола! Отдалечи се бързо от колата и ако някой тръгне след теб, викай високо: ''ПОМОЩ! ПОМОЩ!''! Не приемай покани от непознати за сладкарница, кино или гости! Не приемай покани от непознати на улицата или в парка, да играеш на криеница или да търсиш с тях загубеното им кученце или котенце! Преди да влезеш в асансьора първо се убеди, че той наистина се намира спрял на етажа - иначе следва политане надолу в шахтата. Не влизай самичко в асансьор с непознат човек. Изчакай или по-добре се качи пеша. При опасност звънкай и тропай по вратите на съседите. Не позволявай да те галят, прегръщат или целуват други, освен най-близките! Когато някой се е опитал да те гали, опипва или целува, или е правил други странни неща с твоето тяло не го пази в тайна, дори когато са те помолили за това. Сподели всичко с мама, татко или други твои близки! Знай и запомни, че не всички по-възрастни са добри! Между възрастните има и лоши хора. Когато се усъмниш, че някой възрастен има лоши намерения, на момента бягай от него! Смело съобщи за него на близките си! Когато друго дете е в беда, веднага потърси помощ от възрастни хора! Най-добре е това да са родители, учители, съседи, полицаи! Ако някой насилва теб или друго дете, викай смело и силно ''ПОМОЩ! ПОМОЩ!''!

 

СКЪПИ РОДИТЕЛИ, Помогнете на Вашето дете да опознае района, в който живее и учи!  Възпитавайте детето да бъде смело! Не насаждайте страх в него! Страхливите деца са по-уязвими. Научете детето да разпознава и се доверява на служителите на реда! Опознайте приятелите на Вашето дете! Спечелете тяхното доверие, за да сте добре информирани за детето си и неговите контакти! 

 

  Изисквайте адресите и телефоните на приятелите на Вашето дете! Опознайте техните родители и средата, в която живеят! Бъдете особено предпазливи към новите познанства, може да се окажат фатални...

 

 Намирайте време за разговори с Вашето дете! Въоръжете се с търпение да изслушвате детето! Вникнете в неговите проблеми и контакти! Уважавайте неговите мнения!

 

 Ако оставяте детето само в къщи, търсете помощта на близки или познати, които да го проверяват и наглеждат!

 Не оставайте детето си без надзор през дните на големи църковни или национални празници. В такива дни се развихрят педофили и похитители. 

 Незабавно подложете детето на медицински преглед! Изискайте документиране на състоянието му и последиците от насилието в съдебна медицина.

 

 Обезателно уведомете полицията за случилото се! Дайте информация за лицето, което е извършило насилието или за предполагаемия извършител!

 

 Потърсете адвокат и преследвайте съдебно извършителя! Така със сигурност ще предпазите евентуално и друго дете от насилие.

 

 Бъдете внимателни и толерантни към детето! От Вашето поведение и грижи зависи психологическото възстановяване на детето.

 

 Самовъзпитавайте се срещу фалшивия срам! Не внушавайте на Вашето или на чуждото насилено дете, че трябва да чувства срам! Наранените деца трябва да бъдат приобщени, а не сочени с пръст. Те се нуждаят от обичта на родители, близки, на цялото общество.

 За издирването са нужни портретни снимки на детето. Затова ежегодно подновявайте фотопортретните снимки на детето!

 

 Нужно е да знаете кръвната група на детето!

 

 Запазвайте коса от детето за ДНК-анализ!

 

 Фотографирайте и документирайте всички родови и придобити белези, операции или други физиологични особености.

 

 Попълнете и съхранете антирискова карта.

 Веднага подайте молба за издирване в полицията! Настоявайте за спешни издирвателни действия! Ако такива не последват, обърнете се към дежурния прокурор!

 

 Обърнете се към пресата и електронните медии!

 

 Потърсете съвета на адвокат!

 Опаковайте в найлонов плик всички дрешки, чорапи, обувки и други предмети, с които детето е било в контакт през последните дни! Те са полезни при издирването.

 Запазете непокътната обстановката в къщи! В случай на амнезия, детето ще трябва да възстанови спомените и паметта си.

 

 Повикат ли Ви ''доброжелатели'' да си получите детето, не се връзвайте! Обикновено се цели да опразните лекомислено жилището и Ви оберат. Не действайте сами! Потърсете приятели, роднини, спецчастите!