Това извежда на преден план проблема за ролята и значението на социализиращите и възпитателните възможности на компютърните технологии. Действително новите информационни технологии имат редица преимущества, предоставят различни възможности, но в същото време - пораждат и много рискове за подрастващите. В съвременния свят те са един от мощните социализиращи фактори, поради достъпа до огромно количество информация и предоставената възможност за широк кръг лесни, удобни и евтини контакти, а на тази основа за преодоляване на чувството за самота и социална изолация на младите хора. Така общуването в Интернет помага на подрастващите да повишат увереността си, дава им възможност да се почувстват значими и желани в референтна група от виртуални приятели.
Безспорен факт е, че ролята на компютъра в живота на подрастващото поколение в съвременните условия изключително бързо нараства. Предимствата му могат да се свържат с предлаганите възможности най-вече в следните направления:

• лесен и бърз достъп до разнообразна информация, възможност за общуване с различни културни ценности;
• удовлетворяване на потребностите от развлечение, обогатяване на емоционалния живот на подрастващите;
• развиване на техническите умения и въображението на младите хора;
• улесняване и разнообразяване на техния социален живот и контакти;
• редуциране на стреса и психичния дискомфорт, ограничаване на социалната изолация;
• предоставяне на качествено нови образователни възможности /в контекста на дистанционното обучение чрез Интернет/;
• формиране на специфична социална компетентност /комуникативна, социокултурна и емоционална/.

В същото време компютърните технологии крият и множество рискове и проблеми. Свободният достъп до огромно количество информация в мрежата често позволява на децата да се запознават с информация, неподходяща за тях. Развлекателният характер на заниманията в Интернет и компютърните игри води до промяна в структурата на ценностната система на младата личност, до нарастване дела на хедонистичните нагласи и съответно до снижаване на чувството за дълг и отговорност.
Ползването на компютърните технологии води до формиране на т. нар. виртуална реалност. Този различен от реалния, виртуален свят предоставя неограничена свобода, а също така възможност за анонимност. Това позволява на подрастващия да бъде във виртуалното пространство такъв, какъвто иска и такъв, за какъвто се представя.
В крайна сметка, намалява значението на социалната идентичност на младия човек, тъй като той формира алтернативна, он-лайн идентичност. Тази двойственост на собствената идентичност може да доведе до девиантни форми на поведение в реалния живот. От друга страна възможността да се пребивава в някакво виртуално пространство е предпоставка за ескейпизъм. Бягството от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, учебна натовареност, депресия, безпокойство) и от трудностите в ежедневието (в обучението, във взаимоотношенията с учителите и връстниците, в семейството) е равносилно на отказ от борбеност, нежелание за промяна на нещата, снижаване възможностите за справяне с житейските ситуации.
Голямата свобода и анонимността във виртуалното пространство са предпоставки в редица случаи за опасни взаимодействия между индивидите в процеса на общуване им. Поради възрастовите особености подрастващите често са склонни да подценяват рисковете на виртуалната комуникация. Те са податливи на влияния и внушения от страна на непознати партньори от Интернет и лесно могат да станат жертва. Доста често те съвсем наивно предоставят лична информация на непознати, която би могла да послужи за осъществяване за престъпни схеми.
Нарастването на времето, прекарвано пред компютъра и развиването на зависимост към него в голяма степен се отразява негативно на социализацията и формирането на личността на младите хора, пречи на нормалното изпълнения на ежедневните дейности и функции, води до натрупване на нерешени проблеми, занемаряване на учебните задължения, отлагане на важни дейности и срещи, отчуждение от семейство, близки и приятели.

Добри практики в СУ „Христо Ботев“ – град Глоджево са беседите провеждани в часа на класния ръководител на тема „Безопасното общуване в интернет“, както и разиграването на ролеви игри, които са ключът към безопасността в интернет и развиването на дигитално-медийната грамотност при подрастващите.
В часовете по информационни технологии учениците се запознават с основните опасности в мрежата, като вируси и зловреден софтуер, контакти с непознати, онлайн тормоз между връстници и фалшиви новини, така и с начините за реакция и превенция. Обсъждат се начините за докладване и блокиране, подаване на сигнал на сайта на Центъра за безопасен интернет на номер 123 и 124, осигуряване на екранни снимки като доказателство, създаване на силни пароли, управление на настройки за поверителност в социални мрежи и разпознаване на достоверна информация в интернет.

В заключение може да се направи извода, че обществото като цяло, семейството и училището следва да бъдат в по-голяма степен ангажирани с компютърните занимания на младите хора. Необходимо е да се работи системно и целенасочено за едно подобаващо Интернет-възпитание на младото поколение, от една страна, а също така и за формиране на една добра компютърна и Интернет- култура на техните родители и учители.